Тракийските храмове край Старосел

Пътя от към Пловдив е страхотно разбит но си струва пътуването. Най-много ме впечатли изработването на стените - само дялан камък без грам хоросан, но толкова точно напаснати че няма цепнатини. Камъните са свързани с метални скоби които от своя страна са заляти с олово за да не корозират. Вратите са били каменни. Не се стърпях и попитах а вратите как са ги затваяри? Отварянето е ясно - буташ там и то се мести, но от опит знам че дърпането е една друга работа. По-трудна. Оказа се че са му намерили цаката - смазвали са с мазнини и олово!
Определено не са били глупави траките. Направо им се чуда как така хем са вярвали в шамани и темподобни, хем са оринтирали храмовете точно на юг и са зидали супер прави стени. То и кривите им стени също са идеални овали...

Градушка

На връщане от Хасково малко преди Поповица ни хвана Градушка на много гаден участък от пътя - няма къде да се скриеш с колата. Няколко минути съзерцавахме ледените късчета как барабанят по купето и стъклата. Равносметката е сравнително начукан преден капак, малко счупено стъкло на задния стоп. Най ме удиви че на покрива пак няма никакви поражения. Вероятно ламарината е по-дебела.

Сватбата на Въльо

Още един от компанията стана собственик на Пръстена*. Хубава сватба спретнахме. Вече сериозно се замисляме дали да не направим фирма за ораганизиране на сватбени тържества. Тази беше на ниво. Особено кулминацията която бяхме спретнали с една канонада фойерверки. Страшна заря стана щом диджей-а чак забрави да сменя музиките. Младоженците останаха като гръмнати.

В басейна на хотела Даниел си намери синджирче с кръстче - извода е: Плувайте в басейн само с очила и се оглеждайте хубаво.

* Тези пръстени много приличат на магическите - винаги са с теб и няма разделяне, но колкото и да го търкаш не се появяват светещи надписи. Пробвал съм.

Разказ

Доста стръмна терасирана стена. По него на зиг-заг се катери конник с пелерина и каубойска шапка. Няколко тераси по-надолу някакъв човек се катери право нагоре и преследвайки конника се старае да не бъде забелязан. Крие се в нещо като ниши под терасите издълбани от вятъра. В един момент конника спира. Човека се е скрил в ниша и чака. Приближават стъпки. В един момент на входа се появява някаква мацка и подава на човека един сребрист револвер с дълга цев. Мацката изчезва о на нейно място се появява конника. Насочва пистолет към човека и тъкмо да каже нещо усеща че е захапал дългата цев на сребристия револвер. Оказва се че в подножието на стената строители на железница са си устроили лагер и се канят да дълбаят тунел през стената. Нашите хора горе се боричкат нещо. Някакъв индиански вожд казва нещо за някаква пещера и диаманти и в следващия момент падат през дупка в пещерата. Диаманти. Много диаманти. Тъмни на цвят. Но малки. Оказва се че големите са скрити няколко нива по-навътре. Мъжете отвън скоро ще започнат да копаят. За да стигнем до големите диаманти трябва да се екипираме. Едно от задължителните неща е някакво кюлче медна сплав която топи желязото?! Но за да стигнем до нея трябва да се мине през някаква странна машинария. Така каза вожда който не знам от къде се появи но си тръгна навътре в тунела...
Тамън тръгнах към машината и БИИП, БИИП, БИИП - гаден будилник! Протягам се и го спирам. Отдавна не бях сънувал такъв странен сън. Още по-отдавна не съм запомнял толкова добре. Все едно бях там.

Останаха въпросите:
Кой е конника?
Кой го преследва? Дали не бях аз?
За коя железница работеха работниците в подножието на хълма?
Коя е мацката?
Защо револвера е с дълга цев?
Какво щеше да ми каже конника?
За какво се боричкахме?
Каква е тази сплав дето топи желязо?
Заедно с кой трябва да се екипираме? С този дето се боричкахме или с мацката?
Какво ме очакваше в машинарията?
Какво друго следваше да взема?
Тези и други въпроси ми се въртят цял ден из главата, но надали ще намерят отговор. Особено основния въпрос:

Защо гадния будилник звъни на най-интересното?

доом 3

Като бивш запален геймър реших да разгледам и тази игра. Инсталацията изглежда обещаваща - 3 диска гарантират продължително пуцане. Ще играя ама друг път. Нещо играта май не се разбра с шофьора на видеокартата. Май наистина освен последния ДиректХ е нужна подмяна и на шофьорите на видеото. Ще я играя, ама друг път. Жалко. Но времето отделено за игри не отиде напразно - инсталирах си железопътната симулация, също версия 3 (Railroad Tycoon 3). Хубава графика, сравнително добро ръководство, обещаващи стратегии. Доом май ще почака.

Каръшки ден

Днес се очертава един супер каръшки ден. Нищо което подхванах не мога да го завърша по една или друга причина. Направо ми се отщява да да работя. Дали не се побърквам? Според параграф 22 не, защото тази мисъл ми минава през главата.