Волна птичка v1

Дълго време се дописва това и седи в черновите и мисля че му дойде времето.

Еволюция или израждане? Раждане на нещо по-добро или изрод? Крачка напред или започване от начало(много крачки назад)?
Защо точно когато нещата се влезнат в някакви норми и порядки всичко се обръща на опаки?
Хем се наследява нещо, хем се започва нещо ново, хем да поддържаш наследеното и хем да градиш нещо ново. Ще се опитам да разкажа една приказка. Не съм голям писател, но поне ще се опитам.

Идват птички от много пътища, едни с каруца товари, други с умствен багаж, трети с ръце в джобовете. Има знаменосци, развяват се байряци, плакати, афишират се велики неща... А птичките се ръководят незнайно как. Сигурно се предполага че всяка птичка си знае мястото в ятото, но в същото време се чертаят нови клетки във въздуха. Слагат се птички там. Но някой трябва да дърпа и наследената каруца. Част от птичките дошли с каруцата знаят как да я крепят, но останалите в ятото разглобяват каруцата и гласят нова карета. Има си отговорник за каретата, който да прави дизайна - да е бърза, да вози меко, да не се чупи... Но работи мудно. (Спомням си за една птичка, която беше с каруцата и успя да сглоби карета за клиент за много по кратки срокове. Но тази птичка отлетя за един далечен остров). Всички искат да се возят на каретата но тя не е готова. Поради разграбването на каруцата и тя върви на магия. Логично от това се забавя цялото ято. Не мога да твърдя че разбирам от дизайн на карети, но има правила и опит който се натрупва с времето и трябва да можеш да го прилагаш правилно и на място.

Има грешки чието повтаряне е недопустимо.
Има правила кото трябва да се спазват.
Още по-важно е да има правила.
Наличието на желание без познание води до хаос и създаване на нови проблеми вместо решаване на конкретните.
Липсата на заинтересованост на птичките като ято за начина и посоката на движение не води до нищо добро за ятото.
Демонстрацията на познание без покритие са като прозрачен балон. Колкото и да го надуваш, първо е прозрачен и второ - пука се. Тук птичките са все още със здрави балони, но прозрачни. Товар без съдържание. Но голями претенции.
Не може да се строи карета без комплексна представа какъв товар тябва да поема, какви възможности за разширение има.
Не може да поемаш отговорности ако не знаеш как да ги решаваш.
Няма птичка която да не греши, но трябва да се учи от грешките си.
Трипъти да мисли, веднъж да реши и направи е много по-добре отколкото трипъти да решава и прави недомислици - хаби се много повече енергия.

Като птичка работила, многократно грешала и поучавала се от грешките си смятам че не ми е мястото в това ято. Не и в този му вид. Прекалено много се връщам назад а пък и не мога да започна на чисто. Не мога да допусна неуважение към времето и труда който полагам нито подлагане на съмнение моята коректност в работата ми. Постоянно се старая да съм професионалист и да не влагам личностно отношение в служебните ми задължения.

Това е. Който трябва и знае ще разбере за какво говоря. За останалите това вероятно ще остане една приказка.